Църква „Света Богородица” Созопол
Църквата „Света Богородица” е един от малкото паметници на християнската архитектура, датирана в началото на турското робство по българските земи. Исторически документи свидетелстват за съществуването ѝ през 1482 г.
По план църквата представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика, като в сегашния си вид носи белезите на три строителни периода. Първият период, от края на XV – началото на XVI век, е свързан с възстановяване на храма върху останките на средновековна църква, от която е запазена олтарната част. Второто преустройство е свързано с изграждане на триделен наос, разчленен от дървена колонада, в която са използвани византийски капители. През XIX век в западната част на църквата е изградено женско помещение. Достъпът до него се осъществява през двуетажна галерия, пристроена към южната стена на храма. Архитектурата на отделните елементи на сградата е особено близка до строителните традиции на созополските къщи през XVIII-XIX век.
Църквата е интересна не само като архитектурно решение. Най-забележително в нейния интериор са великолепните дърворезби на авмона, владическия трон и олтарния иконостас, който отделя олтара от централната част на църквата. Той изразява хармонията на Божествения свят. Представлява дървена декоративна преграда с широчина 9,25 и височина 3,60 м. Украсата е изпълнена в три хоризонтални пояса. Долният цокълен пояс се състои от релефни, резбовани пана, разделени с колонки. В центъра на всяко от тях е разположен бароков медальон, изпъкващ на фона на пищен растителен орнамент. Най-богато е украсен средният – така наречения художествен пояс, където са разположени иконите от царския ред. Декоративният ефект е постигнат чрез сложното взаимодействие на архитектурните елементи, дърворезба и иконопис. Акцент в художествената композиция имат царските двери, спрямо които е разделението на останалите икони. Състоят се от две симетрични крила, украсени в горната си част с позлатена ажурна дърворезба. От царския ред са запазени иконите „Богородица Одитрия” (1781 г.), а в дясно ”Христос Вседържител”. На северната врата, в цял ръст, е изобразен Свети Архангел Михаил (1812 г.), а на южната – Христос Пантократор. В крайна, лява позиция е иконата на Свети Харалампий, която се отличава по размер от останалите и е адаптирана спрямо размерите на иконостаса. Вляво от царските двери е представена сцената „Жертвоприношението на Аврам”, а вдясно „Създаването на Ева от реброто на Адам” и „Грехопадението”.
Горният ред на иконостаса е леко наклонен напред. В основата му е резбована сложна лозница. Тя представлява великолепна плетеница от лозови клонки, листа и гроздове. Във височина конструкцията на иконостаса завършва с декоративна фигурална група, състояща се от кръст с рисувано разпятие, фланкиран от два дракона и две двойки орли. Въздействието на виртуозно изпълнената дърворезба се допълва от използването на митични същества /дракони, орли/, птици, ангели и пластични сцени от Стария завет. Пищността на детайла и многообразието на мотивите са вплетени в органично единство и предлагат завършен вид на творбата.
Иконостасът датира от края на XVIII век и е дело на анонимен майстор, близък до стиловите особености на Дебърската резбарска школа.
Църква „Св. св. Кирил и Методий“
Църквата е разположена в северната част на днешната морска градина и функционира като летен катедрален храм на Созопол. Построена е през 1889 от известния първомайстор – строител Генчо Кънев от Трявна, с дарения от новосформираната българска църковна община. При последната реставрация на църквата, в капсула, поставена под основата на светата олтарна маса, бе открит списък на дарителите. По архитектурен план тя представлява трикорабна, едноапсидна, кръстокуполна църква с четири, свободно стоящи опори, и изнесена камбанария, стъпваща върху притвор от основното ниво. Изградена е в характерния за майстора стил на заемки от неокласицизма – с пиластри в ъглите, с триъгълни фронтони и купол със засводени отвори, върху които лягат вградени колонки. Камбанарията е четиристенна, с олекотена конструкция, завършваща с полусферичен купол, като в този си вид съществува до 1930 г.
Иконите от царския ред на иконостаса са дело на Иван Димитров, един от най-известните художници от началото на XX век, поставил началото на академичния стил в българската иконопис. Останалите икони са изработени от созополския иконописец Сократ Георгиев. През 50-те години на XX век храмът е занемарен и в 1965 г. с решение на Българската патриаршия е предоставен за музейна експозиция. В нея е пренесен дърворезбованият иконостас от разрушената църква „Св. Йоан Богослов”. В последствие църквата се използва за експозиция на Центъра за морска история и подводна археология и концертна зала по време на фестивала на изкуствата „Аполония”. През 2011 г. след основна реставрация и реконструкция, църквата отново функционира като православен храм. През летния сезон в нея са изложени за поклонение светите мощи на Св. Йоан Кръстител, открити при археологически разкопки на о-в Свети Иван през 2010 г.
Църква “Св. Великомъченик Зосим”
Църквата “Св. Великомъченик Зосим” е разположена на провлака, свързващ Созополския полуостров с континента (днешната Морска градина).
Над вратата е вградена мраморна плоча с релефно изображение на светеца-патрон Св. Зосим Созополски – римски легионер, убит за християнската си вяра през III век. Той е родом от Созополис – град в района на областта Писидия – Мала Азия, който през античността също се е наричал Аполония. През IV век след приемането на християнството за официална религия в Римската империя градовете с името „Аполония” са преименувани „Созополис” (град на спасението/на „Спасителя”). Името до днес е запазено само в град Созопол и Суза, Египет. През средните векове е било престижно градовете да съхраняват Свети мощи или да бъдат обявени за родно място на някой светец. Това е вероятната причина созополчани да са си присвоили славата на роден град на светеца, като се възползват от еднаквите имена на селищата. И до днес по-възрастните представителите на християнската общност в града вярват, че тук е родното място на светеца.
На релефа е отбелязана годината – 1857, през която вероятно храмът е осветен. Строителството е струвало 3250 турски гроша и завършва на 25.05.1858 г.
Църквата е полувкопана, едноабсидна, с едноделен наос осветен от прозорци, разположени по три на северната и южна фасада. Външните стени са изградени с добре оформени каменни блокове от бял варовик на хоросанова спойка и завършват с широк, профилиран каменен корниз. Покривът е двускатен. Най-представителна е западната фасада. В силуета ѝ е оформен триъгълен фронтон с вградени архитектурни детайли от по-стари сгради. Входът впечатлява с архитектурата си и богато декорираната надвратна арка, стъпила върху масивни правоъгълни колони, украсени с флорални и геометрични мотиви. Вдясно от него е вградена антична мраморна надгробна стела, произхождаща от разположения на това място елинистически некропол (III – II век пр. Хр.).
До 1890 г. храмът функционира като гробищен параклис, след което е постоянно действащ.
Църква „Св. Великомъченик Георги”
Църквата е изградена в центъра на старата част на град Созопол върху основи на ранносредновековен манастир – седалище на созополския митрополит. Останки от голяма средновековна базилика, X-XVII век, са разкрити и експонирани северно от църковния двор.
За богатата предистория на това култово място може да се съди по откритите антични релефи на Богинята майка – Кибела, VI в. пр. Хр., стела с изображение тракийския конник, II-III век, и фрагменти от ранносредновековни релефи и олтарни прегради.
След разрушаването на средновековния храм през XVII век, на мястото е издигната нова църква. Известен е ктиторски надпис на гръцки език, в който се споменава: „изгради се отново из основи този пресвят храм на „Свети виликомъченик Георги в година 1697 при архиерейството на Калиник“. Църквата продължава да бъде седалище на архиерея на Созополската епархия, но не може да се твърди категорично, че нейният патрон е идентичен с този на средновековния храм.
Новоизграденият храм по план представлява трикорабна, едноабсидна псевдобазилика с размери 17 Х 14,5 метра, вкопана в терена на дълбочина до 1 метър. Стените са от масивна каменна зидария с дебелина около 1 метър, изравнени отвън с дървени сантрачи. Корабите са разделени по между си от колонада в два реда, от по четири колони с кръгло сечение, облицовани с дъски и замазани с вар. Колоните завършват с капители, във височина свързани със слабо изразени дъговидни арки. Средният кораб е по-широк от страничните и е с дъговидно дървено покритие. Страничните кораби имат двускатен дървен таван. Архитектурният стил е характерен за строителните традиции в българската църковна архитектура около и след средата на XIX век.
През 1860 година е извършено основно преустройство на храма и цялостното обновяване на интериора. В началото на XX век поради градоустройствени причини, западната част е скъсена в резултат от изграждане на централната улица „Аполония“. През 1953 година към църквата е изградена масивна камбанария, заменила старата дървена звънарна, съществувала до 1948 г.
Комплексът е културна ценност от месно значение, изцяло реставриран през 90-те години на XX век. Тук се съхраняват мощи на Св. Йоан Кръстител, частица от Светия кръст и миро от гроба на Свети Никола.
