Северна кула
Археологическата структура е част от фортификацията на средновековния Созопол, която подсигурява подхода към външното пристанище, разположено между островите Свети Иван и Свети Кирик, защитено от изток от подводния риф Паликари.
Обектът е многопластов, проучен в периода 2012 – 2013 г. Разкрити са северния вход към крепостта, укрепен от запад със кула тип „бастион“, и частично запазен прилежащ фрагмент от крепостната стена. Портата осигурявала достъп до малко дървено скеле на скалите, чрез което се извършвал, при спокойно море, достъп до външното пристанище за разтоварване на корабни товари. По-голямата част от крепостната стена, в източна посока към нос Скамний, е разрушена в следствие на естествена ерозия или от земетресения. В непосредствения контекст, от вътрешната страна на входа, е проучен малък некропол, датиран през XIII – XIV век. По-голямата част от този некропол е проучена при спасителни разкопки в пространството между ресторант „Вятърна мелница“ и Северната кула. Вероятно гробището е свързано с средновековна църква, южно от ул. “Морски скали”.
При първоначалния етап от археологическо проучване на зоната са регистрирани множество антични сгради и няколко пещи за керамика, датирани през VI – III век пр. Хр. Резултатите от проучванията на Северната кула допълват предишните разкопки, като на това място са открити архаична керамика, втора половина на VI век пр. Хр., фрагмент от складово помещение, началото на III век пр. Хр., и пещи за вар от края на VI – VII век, които проучвателите свързват с изграждането на крепостната стена.
В края на XIX – началото на XX век на това място е изградена вятърна мелница, чиито основи са документирани при проучванията. Изображение на тази мелница е запазено на фотографии от началото на XX век.
