Созополските параклиси
Параклисите са своеобразна проекция на християнската принадлежност и традиционната православна обредност на местната общност. Те са органично свързани с характерното градоустройство на Созопол. Счита се, че са изградени във връзка с даване на обет от спасили се при корабокрушение моряци и рибари или в резултат на съновидения. В някои от случаите те сигнират местата на разрушени във времето стари средновековни църкви. Според запазени сведения, от края на XIX – началото на XX век, в Созопол са съществували осемнадесет, а в неговите околности тринадесет параклиса.
Традиционна за града е практиката във всяка махала да се строи малък параклис, който изпълнява ролята на локален проскинитарий (място за молитва). Този тип култови постройки са с опростен еднопространствен план, като отвън липсва характерната апсида. При повечето олтарът представлява обикновена ниша, изпълняваща функциите на иконостас. Градежът е от каменна зидария на спойка глина или хоросан. Често явление е при строителството да се използват сполии от по-ранни храмове. На западната фасада над вратата се е вграждал ктиторски надпис. Подът и входът обикновено директно кореспондират с уличното ниво. Покривът най-често е двускатен. Всички параклиси при изграждането им са били енорийски.
В края на XIX и началото на XX век, с нарастването на жителите на града, се уплътняват застроените пространства. Често къщите, разположени до някои от параклисите, ограждат дворовете си заедно с наличния параклис и той в последствие се превръща в домашен.
Тези характерни култови постройки имат важна роля за сплотяването на местната общност. Те са постоянно отворени, което предоставя възможност вярващите по всяко време да се черкуват, да запалят свещ и отправят молитва към бога. Понастоящем в повечето параклиси се извършва служба само на патронния празник или в неделята след него.
