Остров „Св. св. Кирик и Юлита” – култовият център на Древна Аполония
Островът, с територия 82,5 декара, е разположен в акваторията на Созополското пристанище. Името му е свързано със съществуването на това място на средновековен манастир от XI – XIV век, споменат в императорски грамоти от времето на Палеолозите. Християнският комплекс вероятно възниква през втората половина на IV век, когато в североизточната, най-висока част на острова е изградена голяма триапсидна базилика, свързана със статута на Созопол като епископски център. Църквата е открита през 1927 г. при строителството на „Рибарското училище”. Около нея са проучени десетки гробове от V – VII век. Намерени са и множество антични артефакти, които потвърждават данните от първите разкопки на френския консул Александър Дегран, през 1904 г., за наличие на езически храмов комплекс от времето на Аполония, датиран от края на VII пр. Хр. до III век.
През 2009 г. археологическите проучвания на острова са подновени под ръководството на доц. д-р Кръстина Панайотова – НАИМ при БАН. Резултатите от разкопките дават основание първоначалото ядро на полиса (град-държава) да се локализира на това място. Разкрити са основи на три храма, монументален олтар, цистерна, фрагменти от архитектурна теракота, антични мраморни корнизи, култови ями и голямо количество източногръцка и атическа керамика (VII – II век пр. Хр.).
Находките до голяма степен потвърждават сведенията на древните летописци за ранната история на Аполония. Античния географ Страбон споменава храма на Аполон Лечител и обстоятелството, че по-голямата част от полиса е разположена на малък остров. Сведенията за храма се потвърждават от Апиан, Плиний Стари и др. автори, впечатлени от колосалната бронзова статуя на Аполон, дело на атинския скулптор Каламис. Тя е била висока 13 метра и е струвала около 500 таланта злато.
В историческата наука съществува дискусия относно местоположението на храма. Епиграфски източници – посветителски надпис на Аполон Лечител върху каменен блок, открит при строителството на „Рибарското училище”, купа с вотивен надпис и множество фрагменти с графити IH (съкращение на Йетрос – Лечител) от култови ями, дават основание по-голямата част от изследователите да приемат, че храмът на Аполон е издигнат на днешния о-в „Св. св. Кирик и Юлита”. Научните доводи в полза на тази теза се базират и на декрет от края III век пр. Хр., издаден от народното събрание на Аполония, открит в Истрия (дн. Румъния). В надписа се споменава за война между Месамбрия и Аполония, която възникнала по повод владението на Анхиало (дн. Поморие) и експлоатацията на известните в античността солници. В декрета се споменава, че месамбрийците осквернили светилището на Аполон, но не успели да превземат града. Интерпретацията на епиграфския паметник предполага, че местонахождението на храма е извън крепостните стени. Предвид местонахождението на вотивния надпис, се допуска, че храмът на Аполон е разположен в най-високата част на острова, където е разкрита ранохристиянската базилика, като е формулирана тезата за възможен континюитет между двете култови места.
Систематизираните сведения от последните разкопки показват, че на това място още от VII век пр. Хр. съществува жилищен квартал и първият свещен участък (теменос) в който функционират най-важните светилища на полиса, сред които доминира храмът на бога – епоним.
След завладяването и разграбването на Аполония от римляните, през 72 г. пр. Хр., символът на града – колосът на Аполон Лечител, като най-ценен военен трофей е отнесен в Рим. Лишен от предишния си блясък и великолепие, култовият център скоро е възстановен и продължава да функционира. Тук навлизат и нови култове, характерни за римския пантеон. На особена почит сред тях е Тракийският конник, свидетелстващ за осезаемото тракийско присъствие в града.
Въпреки превратностите на времето островът запазва ролята си свещено място до края на XIX век, когато върху руините на древните езически светилища и християнски храмове продължава да съществува малката църква „Света Троица”, която пази стародавните традиции.
