Созополските икони
Созопол е значим иконописен център в Крайбрежна Странджа. От созополските църкви произхождат едни от най-старите икони върху дърво в България. Това са релефната икона на „Свети Георги и Свети Димитър”, X – XI век, и двустранна икона „Света Богородица с младенеца и разпятие”, XIII век. Те се съхраняват в Националния църковно-археологически музей и криптата към храм-паметника „Александър Невски”, гр. София. От созополския манастир „Свети Йоан Кръстител”, на едноименния остров, е запазена и иконата „Богородица Огидитрия” (т. нар. „Черната или /Старата Богородица”), собственост на Вселенската Патриаршия.
Средновековната византийска иконопис е в основата на формирането на местната възрожденска иконописна традиция от XVIII – XIX век. През XIX век в града работят редица зографи сред които по-известни са Димитър Зограф, Иван Попов и Сократ Георгиев, Милтиади и др. Творбите им са предназначени предимно за иконостасите на местните църкви и параклиси, но се разпространяват и в региона Странджа планина. Иконите имат характерен колорит с акцент върху детайла. Житийните сцени са подчертано обстоятелствени, с много образи и подробности. В творчеството си зографите се придържат към спецификата и иконографските традиции на православната руско-византийска школа. Върху по-ранните икони надписите са на гръцки, а в последствие на български език, което е израз на динамичните демографски промени в региона през XIX век, свързани с утвърждаване на българската национална идентичност.
