СОЗОПОЛСКИТЕ КЪЩИ
През 1965 г. старата част на град Созопол е обявена за архитектурно-исторически резерват. На тази територия за запазени повече от осемдесет къщи, изградени в характерен стил за възрожденската архитектура от XIX век. Сградите съществуват е единна, плътно застроена селищна формация, разделена от тесни калъдърмени улички и „римни” (тесни междусградни пространства).
Жилищната архитектура, характерна за Созопол, е аналогична на къщите от другите крайбрежни селища, около и на юг от Бургаския залив. Архитектурният стил, базиран на опростен план, фасади с еркери и дървена обшивка на втория етаж, е в пряка връзка с използваните строителни материали – камък, дърво и кирпич. Вероятно черноморската жилищна архитектура е повлияна и от традициите на странджанската къща. Обемно-пространственото решение на сградите включва високо каменно приземие – използвано за складови и стопански нужди, кореспондиращо директно с улицата или двора. Тук обикновено се съхраняват бъчвите с вино, хранителните запаси, селскостопанския и риболовен инвентар. В някои от случаите помещенията се използват за дюкяни или занаятчийски работилници.
Вторият – жилищен етаж се издава еркерно над приземния. По този начин сградата израства във височина и широчина, като придобива динамичен и изразителен силует. Обикновено жилищния етаж е изграден от олекотена дървена конструкция и кирпичен градеж. Дървената облицовка предпазва кирпича от деструкция и има топлоизолационна функция. Към втория етаж води дървено стълбище. Планът му включва централно представително помещение – салон, около който са разположени спалните. В повечето случаи към салона или някоя от стаите е изграден малък дървен балкон. Жилищният етаж е осветен чрез сравнително тесни прозоречни отвори, закрити отвън с дървени капаци. Мебелировката е семпла и се състои от дървени долапи, скринове, миндери, софри, легла др. Северните стаи се отопляват с камини с външен зидан комин или с мангали. Таванът е на гредоред, обшит с дърво или оформен с тънки, замазани с вар, летви – т. нар „каратаван”. Покривната конструкция, в зависимост от обема на сградата, е двускатна или четирискатна, обшита с дърво и покрита с дъговидни керемиди от т. нар турски тип.
КЪЩА НА АНА ТРЕНДАФИЛОВА
Къщата на Ана Трендафилова е център на един от най-характерните възрожденски ансамбли в северозападната част на Стария Созопол. Обявена е за паметник на културата от национално значение и в голяма степен отразява богатството и естетиката на българската възрожденска архитектура от началото на XIX век. Приземието е изпълнено в масивен каменен градеж, от запад със значително по-високи стени поради естествения наклон на терена. Фасадите на втория етаж са обшити с широки дъски и тесни цепеници, които подчертават визуалното възприемане и пластичния ефект най-представителната и богато украсена къща в Созопол. Широки вертикални дъски, оформени като пиластри с бази и капители, ограничават отделните части на фасадните плоскости, а някъде допълнителни колонки ги разделят на отделни декоративни пана. На източната фасада преминава надфриз в тръгълен фронтон със стилизирано слънце. Заради този детайл сградата е известна още като “Къщата със слънцето”. В интериора си тя е съхранила резбовани тавани, декоративни решетки и долапи украсени с алафранги.
Къща “Ласкаридис”
Къща “Ласкаридис” е архитектурна културна ценност от местно значение, построена през XIX век. Намира се на ул. „Кирил и Методий”, в централната част на полуострова, като заедно с двора си оформя самостоятелна инсула. Сградата е двуетажна, с каменна изба и паянтов жилищен етаж. Избеното помещение има вход към западния ъгъл с двукрила дървена порта, над която е вграден античен корниз. Най-характерна за къщата е югозападната фасада, при която етажът излиза навън с 2 м. и е подпрян на 4 резбовани, дървени подпори.
Фамилията са собственици на таляни, търговци на риба и лодкостроители и притежават сградата с нотариален акт от 1876 г., издаден от администрацията на султан Абдул Хамид II. В двора са запазени основи от олтара на християнска базилика X – XVII век.
КЪЩА НА МАРИЕТА СТЕФАНОВА
Намира се в началото на Стария град, легнала върху средновековната крепостна стена. Строена е в първите години на XIX век. Това е голяма, двуетажна къща с високо приземие, изградено от масивна каменна зидария, обшита в горната си част с дъски. Жилищният етаж се състои от салон и няколко стаи. Интересна с обемно-фасадното си оформление, сградата е един от типичните образци на старата созополска къща.
КЪЩА НА АНА БАТИНЬОТИ
Сградата се намира на ул. “Кирил и Методий”. Представлява двуетажна къща със сравнително правилна форма. Приземието е от каменна зидария със сантрачи и опростено разпределение. Вероятно предназначението му е свързано с отглеждането на животни и за съхраняване на зимнина. Стръмна, еднораменна стълба извежда към полуетажа и достига до етажния салон. Жилищният етаж има характерно разпределение с четири, симетрично разположени около салона стаи. Етажните помещения се надвесват еркерно над приземието и се подпират с високи извити конзоли. Фасадите са обшити с дъски, като различието в материала подчертава хоризонталите на сградата, завършваща с плитка дървена стряха. Прозорците са с кепенци, на югозападната фасада е имало балкон, който е преграждан и скъсен.
